Шокиращи разкрития за Стивън Кинг

Няма начин през живота си да не сте прочели поне един роман на Стивън Кинг или да не сте гледали някой филм, направен по произведенията му, пишат от Труд

Романите „Сиянието“, „Мъртвата зона“, „То“, „Мизъри“, „Тъмната кула“, екранизациите “Изпитанието Шоушенк“ и „Зеленият път“, номинирани за „Оскар“ за най-добър филм, са само малка част от богатото творчество на писателя.

На 21 септември Царят на ужаса или Кралят на трилъра, както го наричат, навършва 74 години и може да се похвали, че е един от най-продуктивните и най-четени автори на планетата, който всяка година издава поне по един роман или сборник с разкази. 

Стивън Кинг не е от щастливците, родени със сребърна лъжичка в устата. Роден е в Портланд, щата Мейн, през 1947 г. Бащата напуска семейството, когато момчето е на 2 години, и повече не се вясва. Майката остава да се грижи сама за Стивън и по-големия му брат Дейвид. Живеят бедно, постоянно се местят и накрая се установяват в Дърам, Мейн, където се грижат за родителите на майката до смъртта им.

Стивън започва да пише истории още в началното училище и ги продава на съучениците си. Когато е разкрит от учителите, е принуден да върне парите, но това не го отказва от писането. Започва да сътрудничи на списанието на брат си „Парцалът на Дейв“, който се отпечатва на циклостилна машина. На 13 години бъдещият писател намира кашон със стари книги на баща си, сред които преобладават хоръри и научна фантастика. 

Университетските години на Кинг са между 1966 и 1970 г., когато следва английска филология и накрая придобива сертификат за преподаване на английски език на гимназиално ниво. През това време има своя колонка в университетското списание, озаглавена „Боклукчийската кола на Кинг“. За да се издържа, младежът се хваща на всякаква работа, включително в индустриална пералня и като гробар. От тези мрачни места събира материал за бъдещите си творби.

По време на войната във Виетнам Кинг е обявен за негоден за армията, след като военните откриват, че има високо кръвно налягане, силно намалено зрение, спукани тъпанчета и отгоре на всичко е дюстабанлия.

Сватба със сандвичи

В университета Кинг се запознава с бъдещата си жена Табита Спрюс. Женят се на 2 януари 1971 г. И двамата са бедни, имат да изплащат студентски заеми. Тя още учи, а той е завършил, но не може да си намери работа като учител, затова работи в пералня. Притежава два чифта бельо, два чифта дънки и два чифта обувки, разказва той след години в автобиографичната си книга. Купуват си възможно най-евтините халки – за 15 долара двете. В деня на сватбата той облича костюм, който му е голям, защото е на брата на Табита. Тя пък е в сватбената рокля на нейна приятелка. След церемонията с приятели си устройват „пиршество“ със сандвичи с риба тон и газирана вода. 

READ  מטורף: חברה סינית בנתה בניין של 10 קומות ביום אחד | צפו:

Младото семейство живее в каравана и често му прекъсват телефона заради неплатени сметки. По това време Кинг се пристрастява към алкохола – нещо, с което ще се бори дълги години. Табита изгубва евтината си халка, но не иска Стивън да й купи друга, по-скъпа. А той носи своята вече 50 години. 

Табита играе важна роля в живота на писателя – и когато е беден и пристрастен към алкохола, и когато през 1999 г. е блъснат от миниван и едва оцелява с множество травми. Тя му ражда три деца – дъщеря Наоми и две момчета – Джоузеф Хилстром и Оуен. Самата Табита също е писателка и има публикувани девет книги.

Тя допринася много за появата на първата значима творба на писателя – „Кери“, разказваща за момиче, което е тормозено от съученичките си, но получава свръхестествени сили заедно с първия си цикъл. Изпаднал в творческо отчаяние, Кинг изхвърля ръкописа на боклука, но Табита го спасява и настоява той да го довърши.

Така през 1973 г. книгата е откупена за скромните 2500 долара, а година по-късно правата върху нея са продадени за 400 000 долара, от които половината взема издателят. Получил първия си голям хонорар, Стивън Кинг се напива с бира, а на жена си купува сешоар. Отказва се от учителстването и се отдава на писане. 

Оттам нататък късметът на писателя „се отпушва“, но се задълбочават проблемите му с алкохола и дрогата. Той постоянно има нужда от тези стимуланти, дори му се губи моментът как е написал романа си „Куджо“ в края на 70-те години. И други книги са създадени по време на безкрайните му запои. И което е най-интересно – те са сред най-добрите му произведения – „Сияние“, „Сблъсък“, първата част на „Тъмната кула“, която за четири десетилетия ще се превърне в осемтомна епопея. 

В плен на дрогата и алкохола

Писателят е убеден, че не може да твори, ако не пие и не се дрогира. Смъртта на майка му, починала от рак през 1973 г., го хвърля в дълбока депресия, която продължава повече от десетилетие. Жена му често го намира сутрин припаднал в кабинета, с тампони в носа, напоени с кръв след прекаляване с кокаин. Когато той не може да намери скрития от Табита алкохол, пие водата за уста, защото съдържа алкохол. Започва да развива фобии – към змии, плъхове, летящи насекоми, малки пространства, от числото 13, а по-късно към болести и безпомощност.

READ  Emirati, il grido di dolore della principessa Latifa: "Mio padre mi tiene in ostaggio a Dubai"

Решава, че не иска повече деца и след раждането на третото – Оуен, през 1979 г. си прави вазектомия. Операцията едва не му коства живота, защото след нея получава силен кръвоизлив. Причината е, че почти не става от бюрото си, въпреки че лекарите са му забранили да прекарва дълго време седнал. Към края на „тъмния“ си период, през 1986 г., писателят завършва един от най-знаменитите си романи – „То“, който е и най-обемистият – над 1000 страници.

На Табита обаче й омръзва да отглежда ексцентричния си мъж, събира децата и му казва категорично, че ще го напусне, ако не престане да пие. Прави го за първи път от съвместния им живот и Кинг разбира, че е съвсем сериозна. Семейството и приятелите му се намесват, показвайки му намерените в неговия боклук доказателства за зависимостите му: бирени кутии, цигарени угарки (пуши по 2 кутии на ден), кокаин, ксанакс, валиум, сироп за кашлица и марихуана. Осъзнал, че не може да продължава повече така, Кинг приема помощта им и се отказва от пиенето в края на 80-те години.

Той постепенно се възвръща към живота, но е изгубил рефлекса си за писане и способността да разказва истории. Отново Табита е тази, която му помага, седейки до него на бюрото с дни и месеци, едва ли не държейки му ръката, докато той започва да публикува прочутите си разкази от 90-те години, събрани по-късно в няколко сборника. Сред тях са „Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк“ и романът „Зеленият път“, превърнати в култови филми.

Кошмар наяве

През 1999 г. сякаш някой от разказите на Кинг оживява и той се оказва главен герой в истински кошмар. Докато чете книга и ходи по тротоара, мощен микробус, чийто шофьор се е разсеял от кучето си, го удря толкова силно, че писателят изхвърча на 4 метра и е напълно потрошен – с раздробени кости на краката, счупени ребра и таз, пробит ляв дроб, разкъсване на скалпа. 

Мислят писателя за мъртъв, но той оживява по чудо. Налага му се да претърпи пет операции в рамките на десет дни и да лежи повече от месец в болница. Лекарите успяват да спасят краката му, след като първоначално мислят за ампутация. 

READ  ผ่านพายุดราม่าที่ถาโถม "ออม สุชาร์" เผยเคยโดนบูลลี่รุนแรง ถึงกับท้อแท้ !!

43-годишният шофьор, причинил инцидента, е самотник с няколко присъди, живеещ с ротвайлерите си. Той се самоубива година след катастрофата с личния си пистолет. Достоен завършек на историята, сякаш написана от самия Стивън Кинг.

Талантливи наследници

И трите деца на Кинг започват да пишат още като тийнейджъри. Днес двамата му синове са издавани зад океана писатели. Джоузеф използва псевдонима Джо Хил. Единият от внуците му, а те са четири, вече пише страшни разкази като дядо си, макар да е само на 10 години. 

Дъщерята Наоми има най-нерадостна съдба от трите деца на Стивън Кинг. В юношеските си години тя се разболява от мистериозна болест, характеризираща се с цялостно нарушаване на хормоналния баланс. До днес не е известно от какво точно страда, знае се само, че се придвижва с инвалидна количка. Тя прекарва две години като монахиня в Унитарната църква в Утика, Ню Йорк.

След това се премества в Плантейшън, Флорида, където продължава духовната си работа. През 2000 г. 30-годишната тогава Наоми сключва брак със своята 54-годишна преподавателка по теология, преподобната доктор Тандека, с която са заедно и досега. Кинг коментира този необичаен брак лаконично: „Ако тя е щастлива, и аз съм щастлив“.

През октомври 2019 г. прочутият писател оповести, че смята да превърне едната от трите си къщи – тази в Бангор, щата Мейн, в музей. Излезлият като от трилър червен дом с две кули и черна метална ограда, украсена с прилепи и дракони, е вдъхновил не едно произведение на Кинг, включително култовия роман “То”. Поклонници на хорър литературата и научната фантастика постоянно обсаждат къщата на писателя, което го кара да вземе решение да й даде нов живот.

Благотворителността не е чужда на Кинг и съпругата му, които никога не забравят бедняшкото си минало. Те даряват големи суми за литературни проекти в Мейн, подпомагат плувния отбор на щатския университет, с което спасяват програмата от изчезване, правят дарения на младежки и женски организации, всяка година отпускат стипендии за гимназисти и студенти. Подкрепят Демократическата партия. В края на мандата си президентът Барак Обама награди писателя с Националния медал за изкуство на официална церемония в Белия дом.

Lascia un commento

Il tuo indirizzo email non sarà pubblicato. I campi obbligatori sono contrassegnati *